Ученията на Нарада Муни: историята на Пуранджана

Историята на Пуранджана е разказана в Шримад Бхагаватам - песен 4, глави 25-26

Много отдавна живял един цар Прачинабархи. Той искал да придобие чиста мъдрост, чрез която да се освободи от оковите на кармата и се обърнал към Нарада Риши, за да получи мъдър съвет. Нарада приел поканата и разказал следната поучителна история на Цар Прачинабархи: Живяли някога двама приятели на име Пуранджана и Авигятан. И двамата - на една възраст. Те били брилянтни във всички отношения, имали пълна свобода, били щастливи и винаги заедно. Двамата пътешествали навсякъде по света, изцяло потопени в радостта от взаимната си обич. Веднъж, докато се скитали така, стигнали до великите Хималаи. В подножието на планината, Пуранджана видял дворец с девет порти - наречен Нава двара пури. Когато се приближил, той буквално се влюбил в двореца и напълно забравил за приятеля, толкова силно се привлякъл към това творение. В този момент видял да излиза от крепостта една също толкова красива дама. Дамата имала петглава змия в качеството на чадър над главата си, до нея се движели11 бодигарда и много войници, които я придружавали. Пуранджанан бил напълно впечатлен от изяществото на това същество, приближил се до нея и любезно я попитал коя е. Тя му отговрила, че е кралицата на този дворец и че е тръгнала да търси подходящ мъж, за когото да се омъжи. Кралицата се представила като Пуранджани. Пуранджанан и Пуранджани решили да се оженят, вдигнали сватба и заживяли заедно в Нава двара пури. Пуранджанан следвал всичко, което Пуранджани казвала и така съжителството им било напълно щастливо. По същото време, някъде, една жена на име Дурбагай тръгнала да си търси съпруг. Тя била дъщерята на Каалан. Никой не я харесвал – била стара и грозна, но тя упорито търсела човек, за когото да се омъжи. Не след дълго, срещнала Нарада Муни и веднага го помолила да се ожени за нея, покорена от красотата и младостта му. Нарада обаче твърдо отказал и тя в гнева си го проклела да продължи да пътува през целия си живот и да не може да остане дълго на нито едно място. Нарада приел проклятието като благословия, след което я насочил към човек на име Чандавеган, за когото спокойно да може да се омъжи. Дурбагай намерила Чандавеган и го помолила да се ожени за нея. Той се съгласил принципно, но и казал: „Ти вече си на 85 години. Защо трябва да се жениш? Винаги ще те държа до мен." И те заедно продължили по пътя. Чандавеган имал брат на име Праджваран, а с него вървял един много важен и сериозен войн на име Баян. Четиримата, заедно с бащата на Дурбагай - Каалан, решили да започнат набези и да превземат дворците, които им се изпречат на пътя. Всеки път, когато превземали крепост, тя ставала напълно безполезна. Така след известно време, те стигнали в подножието на Хималаите, където се намирал и Нава двара пури. Първа там нахлула Дурбагай и още с първата си стъпка в двореца, убила петглавата змия. След нея влязъл Праджваран и изгорил мястото. Баян нахълтал в личното пространство на Пуранджанан. Каалан също победоносно се появил. Пуранджанан и Пуранджани се разплакали, молейки за пощада, но Пуранджанан бил безмилостно убит от Каалан. Той умрял, мислейки за Пуранджани. И понеже докато умирал, мислел за своята любима дама, той се родил като жена - дъщеря на краля на Видхарбха - Деса. Принцесата се омъжила за Цар Пандия Раджан, наречен Малаятваджан. След няколко години царят напуснал царството си и отишъл в гората. Тя последвала съпруга си. В гората, Малаятваджан правил аскези - тапася и не след дълго умрял. Вярната му съпруга запалила тялото му и се подготвила да го последва. Следователно тя била на път отново да влезе в кръга на преражданията, когато един учен Брамин се появил там и я спрял. Той и обяснил, че тя всъщност е Пуранджанан, който се разделил с неговия приятел Авигятан. Той казал“Ти се ожени за Пуранджани и умря, мислейки за нея. Затова се роди като принцеса, а сега ще умреш, мислейки за съпруга си и ще се родиш като мъж. Този цикъл ще продължи да се върти и никога няма да можеш да постигнеш спасение и да се освободиш от оковите на кармата". Тогава тя си спомнила всичко и попитала Брамина къде е онзи най-любим приятел Авигятан. Тогава Браминът приел формата на Авигятан, прегърнал Пуранджанан и го посъветвал да не се увлича повече от Нава двара пури, за да могат двамата отново да пътешестват и да бъдат щастливи заедно. Като чул тази история, Цар Прачинабархи останал доста объркан и помолил Нарада Риши да обясни значението и да освети съзнанието му. Нарада Муни с радост направил анализ на същността на историята, символиката и смисъла: Пуранджанан е Дживаан, или Атман/душата/ Авигятан е Неизвестният - Върховния и Всемогъщия, Който не може да бъде разбран напълно от никой. Навадвара пури е човешкото тяло. Когато Пуранджанан пожелал да живее в това тяло, тогава той забравил най – добрия си приятел - Върховната Божия Личност в проявлението ПарамАтман. Кралицата на крепостта Пуранджани е всъщност Будхи – разума на тялото, прикрепен към концепцията Аз и Мое. Петглавата змия, която бе спомената като чадър, е Панчапранан/петте вида прана/ Прана, Апана, Виана, Удхана и Самана. 11-те телохранители са петте сетива на възприятията Гянанендриянгал и петте сетива на действията – кармендриянгал, а умът е 11тото сетиво – ендриям. Войниците наоколо са купчината мисли, които се въртят в нашият ум. Когато Дживаан влезе в тяло, т.е.се въплъти, той бива контролиран от всички тези различни енергии,свързани с двореца - тялото. Дургабай, жената на 85 години, която е стара, грозна и никой не иска да се среща с нея е Старостта и тя предизвиква остаряването. Когато Нарада отказва да се ожени за нея, това индиректно означава, че той завинаги ще остане млад. Той печели битката с остаряването и възрастта. Нарада Риши, който е наречен„Трилогасанчари“, никога не се спира на едно място и това беше отбелязано като проклятие, но прието от него като благословия. Чандавеган всъщност е продължителността на живота, а неговия брат - Праджваран е треската и болестта, Войнът Баян е страхът от смъртта, плашещото усещане, че животът ни върви към своя край. Виждаме, че те четиримата започват да залавят и покоряват крепостите тела. Когато казхме, че Дурбагай е стъпила първа, това означава, че човешките същества остаряват. Когато остареят, стават безполезни. Тялото се превръща в място за престой на всички болести и започваме да се страхуваме от неминуемия край. И накрая Каалан - нашата смърт, бащата на старостта идва и ни отнема тялото напълно. За каквото мислим по време на самото умиране, такива се раждаме в следващия си живот. Целият цикъл се повтаря. За да прекъснем този цикъл и да достигнем лотосовите нозе на Бог, ние се нуждаем от помощта на Учител - Гуру. Когато душата Дживаан срещне истински Гуру, тя се привързва към него. Когато Гуруто достигне Бог, ученикът също желае да го последва. Тогава самият Бог идва като Гуру и ни отвежда до своите лотосови нозе, като ни моли и съветва да не бъдем отново привлечени от насладите в човешкото тяло, за да не забравяме най-добрия си приятел. Това е същността на нашия живот – да получим милостта на бонафайт Гуру, която да ни заведе обратно в къщи, обратно при Бога. Харно скришно благо. С благодарност за вниманието. Днес Разказа за вас МагМо, приемете нейните усилия като благословия.