Кое всъщност Е "духовно"?
Да уточним първо какво влагаме като съдържание в тази дума на български език. В речника е записано следното:
ДУХОВЕН:
1. Който се отнася към умствената дейност, към нематериалното, към духа (в 1 знач.). Духовен свят. Духовна връзка. Духовен живот.
2. Който се отнася до църквата; свещенически, църковен, религиозен. Духовен сан.
Това, което са ни демонстрирали до сега разни първенюта, лъжегурувци, коучинги, йога учители, съдържателки на йога молове с ботокси, "щастливи" хипита, снимащи се на всеки 10 минути, пускащи изнурителни постове с поетични изтъпления... или пък пълнежи от постове с картинки тип "вижте ме колко добре си живея в Бали", но се разведох...Или хора, които се оплакват от другите, но всеки ден сърцераздирателно споделят какво "духовно" им се е случило в личен план, бълващи сълзливо съдържание, занимаващи навалицата със сентименти от всякакво естество? Това духовно ли е? Да не говорим за психолози, боравещи с терминологии, рекламиращи книгите си - как да живеем "духовно" без паник атаки и прочие препоръки...Ние имаме ли изобщо примери на "духовност" в този свят на илюзия и измама, където нищо не е такова, каквото изглежда? Голата информация достатъчна ли е, за да намерим Истината - такава, каквато е? Много сложно е да се определи" духовността", ако информацията идва от информационното поле. Тя се чувства, не се мисли и идва сама в моменти на проникновение и просветление. Цялата Абсолютна Истина живее в сърцето и ние сме частица от Нея. Но докато не се свържем като ДУШИ с Върховната ДУША, няма как да осъзнаем духовността си.
Всеки гледа на света с отворени очи, но вижда само това, което познава. В широк смисъл - всеки е дошъл за опитности и свободната му воля е вселенски закон. Затова е казано, че ние сме обекти, има само един Субект и това е Създателя ни. Чрез нас, Той черпи опитността си. Ние сме едно и едновременно различни с Цялото. Индивидуалността ни прави уникални. Кой за какво се бори е друг въпрос и според мен е важно да си кажем искрено и лично, защото дори и да не бъдем чути, може да бъдем запомнени. За наше собствено благо е да бъдем честни към себе си и към близките, пък дори и далечни братя и сестри. Но винаги с чувство на загриженост. Това е важното - обичай ближния в действие. Любовта е действие. Добро и зло са измислени категории - за повече контрол и манипулация на множеството. Истината е отвъд тях. Тя е усещане за адекватност. Но само ако има всеобхватното осъзнаване, че всичко е взаимодействие между Красотата и Любовта. Или просто казано - между Кришна и Радха.
МагМо
