Четири години след началото на края.
На пътя сме все още днес.
Остана спомена за първото затваряне насила у дома, когато нямаше следи в снега на улицата ни отпред.
Остана спомена за първото затваряне насила у дома, когато нямаше следи в снега на улицата ни отпред.
И първите реални страхове за бъдеще - откраднато.
И изживяване на стрес от неизбежната глобална трансформация.
А сега къде сме?
В това ли настояще мечтахме да попаднем и да броиме още много смърти?
Дали точно тази мандала ми го начерта, или просто ме измъкна на депресията от калта?
Нема страшно, казват ни от мрежата.
Карайте, нали сте живи, даже здрави, не се терзайте, твърде е излишно да задавате въпроси, на които отговорите са ясни.
И нека паметта ни не е къса,
и нека разумът ни не се пръска
по медиини и социални мрежи,
вплели се във умовете ни незрели.
Там, където Съдбата ни поведе, накъде?
В пречистеното бяхме, но не сме.
Събудихме ли разума, прогледнахме ли?
Променихме ли живота, обичаме ли се?
Все още пазим ли на семенцето силата да израсте?
25.04.2024
Замислете се...отново се замислете. Мислете над това..... Защо и как възникава войната, кой страда и какво се ражда след това..? Адонай, до кога...
"Какво общество създадохме? Общество, в което едната половина от човечеството неуморно експлоатира другата половина.
И тези експлоатирани жени раждат следващото поколение на човечеството.
Вижте природата. Семената, от които растат нови растения, са заобиколени от венчелистчета. Те са заобиколени от цвят и аромат. Мястото, където се планира бъдещето, трябва да бъде заобиколено само от красота, щастие, удовлетворение и уважение. Не е ли така?
Карайки жените да страдат, обществото кара бъдещите поколения да страдат. Изтезание, експлоатация, болка... След като е преживяла такова мъчение, как една жена да роди щастливо и здраво потомство?
Следователно, когато някоя жена е унизена, една жена е експлоатирана, когато една жена е влачена за косата, под една или друга форма семето на битката и войната покълва на Земята. И Махабхарата започва под една или друга форма.
Преценете сами. Мислете отново и отново." Васудева Кришна
26.04.2024
Идентификацията с тялото довежда до задънена улица. Изхода е само един - това тяло е мой инструмент. За да го опозная добре и да го приема са ми нужни знания, практики и осъзнаване на двете страни на монетата, наречена човек. Пограничната енергия на Създателя, който е смесил духа и материята в това си творение, за да се достигне най-важната цел за една душа - любовна привързаност и комуникация с ВсеВишния на ниво личност. Да се себереализираш означава да влезеш в духовната си форма, а не да се самоунищожиш в сливане с нищото или да се мяташ от едната крайност в другата с въпроса мъж ли съм , жена ли съм. Нито сме мъже, нито сме жени, но сме и двете. Нито сме само материя, нито сме само дух, но сме и двете. Невъобразимата едновременност на еднаквото и различното е философията на живота. Нека я постигнем практически - в парадокса е цялата Истина. В любовта към Творението като Цялост, чието огледало се явява всяка негова част, е същността на отношението ни към себето.
От хората си зависи, какво разбиране и философия ще приложат в живота си. Творецът е еднакво обичащ и благоразположен към всички свои деца. И от тяхната свободна воля идват всички зависимости от материята, защото такъв е изборът им. Да осъзнава кой е, от къде идва и накъде отива е функция на всеки разумен индивид. И ако той е разстроен заради идентификацията си с неживото и изкуственото, с имитацията и фалша, означава, че неправилно възприема себе си, обладан е от илюзията, с прости думи казано е луд. Но ако се докаже, че и реалността извън екраните е също проекция, което е факт, защото е временна...тогава отиваме в съвсем друга посока. И психологията не е в състояние да помогне, защото самата тя е в грешно възприятие за себе си. Какво ни остава? Да се отдадем на Духа, за да ни преведе през дебрите на собствената си илюзиорна енергия и да ни срещне с Абсолютната си Истина. МагМо
