За Разказвачите и Източника

Светия Граал се отваря в сърцето на Искрения Разказвач. От там се лее благодат в душите на онези, които умеят да се любуват на ИЗТОЧНИКА и да раздават цялата МУ Мъдрост и Красота. Амин. МагМО🦋🙏

Реално ли е бягството от реалността?

                         Обичам забранените неща, така се чувствам дете! МагМО

ХОРАТА не обичали да се напиват и друсат, а да бягат от реалността и развивали привързаност към бягството, а не към тинктурите, хапчетата и алкохола! Казаха психолозите и посочиха с пръст народите...И отново вмениха чувство за вина. А РЕАЛНОСТТА? Коя реалност е реалната? Нея не посочиха.
А какво наричаме реалност, какво е да избягаш от една реалност и да отидеш...КЪДЕ? Мечтите, намеренията и визуализациите са напълно реални, след време се манифестират - това го знаем от опит. Макар и дошли в алкохолно озарение, доста намерения се осъществяват и няма как да кажем, че не е реалност алкохолната мисъл. А това, което наричаме канал, изменено състояние на съзнанието и тн. - пак ли не е реалност. И какво е сън, фантазия, видение, ако не друга реалност? Защото нито една медицина /така ще нарека наркотиците и спиртните елексири/ не може да те заведе в Духовния Свят, но доста от веществата могат да ти отворят канала, вратата, портала към една ДРУГА РЕАЛНОСТ. И това не се нарича бягство от реалността, а екстатичен транс и е равносилно на просветление в старите племенни култури. Молим, Специалистите - обяснете ни: тази реалност за психолозите реална ли е, или е нереалност, която са измислили шамани, наядени с гъби, или брахмани напити със сома...или Бай Иван - с ракията е попрекалил...Дайте едно разумно обяснение защо хората пият и се друсат от как свят светува и не искат тази реалност, а бягат от нея панически. От коя реалност към коя друга бягат и съществува ли алтернативната реалност? Това е въпросът, който автоматично ще отговори и на казуса с привързаността. Ако съм привързан към алтернативната реалност, аз със сигурност ще искам да избягам в нея! Средствата са позволени, когато целта е ясна. Не говорим за отрови, а за медицински растения от Майката Природа и свързването ни с тях за лечение на душата. Тя е тази, която иска да бяга в къщи, обратно при Господа си. Ние сме тук, за да сбъдваме целите си, а не да играем играта с измислената реалност, която ни се натрапва като истина. Ахоу! МагМО
PS Въпрос само за психолози: обичате ли вино?

Свидетелства от старо време: Изворите на младостта

ПРИКАЗКАТА за Пиринския Змей, Мома Стана и тяхното чедо

Разказвач - МагМо

Съдържание:

Уводни думи

Пролог– буря в Пирина

Глава Първа -Стана мома

Глава Втора – Магическите люспи

Глава Трета – Змейова съдба

Глава Четвърта – Момче-Змей

Епилог– Изворите на младостта

Уводни думи

Тайната Любовна История на мома Стана, Пиринския Змей и тяхното чедо чух първо от Кака Петрана от Мусомище, а после открих и в една книжка, в която бяха събрани разкази от незнайни и талантливи разказвачи от Пиринска Македония в далечните 70 години на миналия век. Потресаващата връзка на хората със Змейовете, техните взаимоотношения, бит и култура ми изрисуваха картината на Магическата реалност в тези стари времена. Свидетелствата от Времето на всички предания, митове и легенди. Хората и Змейовете, техните силни емоции, добротата им, вярата им, себеотдаването им ме изумяват винаги, когато разказвам за тях. Споделям тази реалност с вас, като ви препоръчвам да я четете на глас, вечер, преди заспиване, на свещи. И да си я озвучите с народна музика от балканите.

Приятно забавление в Магическият свят, който нашите прадеди обитавали с любов!

МагМо

Пролог– буря в Пирина

В Старо, старо Време обширното Добро поле над Неврокоп, на югоизток от връх Ореляк е било езеро. Край неговите брегове растяла буйна трева и пашували много стада.

Един овчар пасял овците на голям чорбаджия от Неврокоп. Спазарен бил освен облеклото и храната, за година да получава и по една жълтица. Като имал предвид, че настъпват тежки старини, когато няма да може да бъде пастир, той решил да опазва ежегодно получаваното възнаграждение в гегата си. За тази цел изкусно издълбал кухата част на тоягата, в която поставял златните монети. Почти била пълна, когато един ден, докато си пасял стадото, се извила страховита буря. Той подкарал овцете на по-закрито място. По овчарски навик, захвърлил гегата си по една изостанала овца, но тя се плъзналакато змия по мократа трева и паднала в синьото езеро. Тюхкал се, вайкал се овчарят, но дъждът и вятърът го шибали, студ настанал, а езерото било дълбоко и не можело да се гази в него. Така, за един миг, той изгубил спестеното от десетки години. Макар и обеднял,човекът смирено продължил да работи като овчар, а на стари години за него се погрижили децата на чорбаджията, за когото работил през целия си живот.

Глава Първа – Стана мома

По това време живяла в Мусомище при бедните си родители хубава мома, на име Стана. Хубостта и била като зората, а на хорото нямала равна. Всяка неделя тя с дружките си излизала на мегданя, където се виело кръшното селско хоро. Съгледал веднъж хубавата мома живеещия наблизо Триглав Пирински Змей и решил да си я вземе за жена. Открил той намерението си пред девойката и тя от ден на ден започналада линее. Престанала да излиза на хорото, а и на работа се страхувала да отиде самичка. Решението на Змея било твърдо и той търсел сгоден момент да я грабне. Един неделен ден, мома Стана не издържалаи излязла с дружките си на хорото. Препълнил се мегданя с моми и ергени. И възрастни дошли да се порадват на веселбата, да погледат Стана, която греела като ярка звезда. Тъкмо, когато хорото се виело на няколко ката, откъм Лясковския връх се спуснал страшен тъмен облак. Започнало да се святка, да трещи и да гърми. Настанала суматоха и всички побягнали да се крият. Тогава Змеят се спуснал насред селото, грабнал в обятията си мома Стана и изчезнал. Когато всичко утихнало, хората още стояли като втрещени. Като дошли малко на себе си, започнали да се питат какво да правят, нали Стана била най-личната мома, а поверието гласяло, че ако не се намери, лошо ще стане за селото, мор и глад ще настъпят. Най-безстрашните ергени -  все отбор юнаци, тръгнали да я търсят, макар и с риск за живота си. Търсили я из пиринските гори и съседни села, търсили близо година, но нямало ни вест, ни кост от Стана. Мир нямал и нейния стар баща. Той бродил и питал навсякъде, разпитвал и разучавал, но напразно. Никаква следа от Стана не открил, отчаял се и загубил надежда.

Втора Глава – Магическите люспи

Един ден след дълго и безнадеждно скитане, бащата на Стана решил да се отбие към Светигергьовската Скала, да си почине в сянката. Като изкачил стръмнината, що да види –дъщеря му Стана стои на скалата, с дете-змейче на ръце. Бащата потъркал очи, да не би да сънува. Като го видяла, Стана пламнала от радост, оставила детето, затичала се и прегърнала преждевременно състарения си родител. Разпитала го набързо за майка си, за дружките, за всички в село. Той и разказал как я търсят, как тъгуватза нея, а така също и за мълвата, която се носела, за злото, което ги очаква, ако не я намерят и върнат в село. Дъщерята поклатила глава и въздъхнала: „Татко,татко, ако се върна, за мен живот няма. Знаете силата на Змея, лошо ще е и за мене, но още по-зле ще стане за тебе и за село. Виждаш, че заради мене, Змеят никаква пакост не е сторвал от годинина людето.”  Мъка налегнала стареца, но разбрал горчивата истина и оставил змеевата невеста – своята мила дъщеря Стана и малкия си внук на съдбата им. Тръгнал да се прибира. Сърцето му се късало, но все пак бил доволен, че я видял жива и здрава. На прощаване, Стана му дала да занесе в къщи един чувал. Но чувалът бил толкова лек, че бащата полюбопитствал да види какво има вътре. Спрял се, огледал се и го отворил. И що да види– пълен с кромидови люспи. Ядосал се, че дъщеря му се подиграва с него, изсипал го, но като всеки грижлив стопанин го сгънал и го прибрал за всеки случай. Пристигнал в къщи и съобщил радостната вест на жена си. Казал и за чувала. Жената,като всички жени се усъмнила – какви ще са тия люспи. Взела празния чувал, разгърнала го, разтресла го и от него се търкулнали няколко жълтици. Това били тези люспи, които не изпаднали преди. Жълтиците били превърнати в люспи, за да може бащата да ги носи по-лесно. Веднага се запътили към мястото, за да съберат изхвърлените люспи-жълтици. През времето, когато бащата си тръгнал, Стана го наблюдавала и видяла всичко. Уплашила се да не би Змея да се разсърди, като види разпиляното злато, та нарекла: „ На мястото, където паднаха люспите, да изври вода и да ги отнесе, та помен дане остане тук! Речено-сторено” Потекли бистри извори и отнесли люспите.Това била кристална, бистра и чиста пиринска вода, водата от високото голямо езеро, която и до сега извира на три места при Добро Поле. В днешно време те се наричат: СтаратаТоплика, Новата Топлика и изворите при Драмско. В единия от изворите - Новата Топлика, излязла и овчарската гега на онзи овчар, който я изпуснал в бурята. Дълго се лутали бащата и майката на мома Стана, дълго търсили, когато видели извора и в него– овчарската гега, която изтекла заедно с водата. Взели я да се подпират и си тръгнали тъжни за дома. В яда си, че изпуснал такова имане и не повярвал на дъщеря си, бащата ударил силно тоягата в един зид. И отново чудо! От нея се изсипали много жълтици, онези, дето овчаря ги събирал с години. Събрали ги слисаните родители на Стана и заживели богато с тях до        края на дните си.                                                                           

Трета глава – Змейова съдба

Минали няколко години. Стана си останала там, при Змея. Момчето им пораснало силно, умно, но самотно. Един ден, в едно хубаво слънчево време, Змеят излязъл пред пещерата със Стана и сина си. Слънцето ги напекло и той казал: „Стано, знаеш ли, мене ми се е предремало, приспало ми се е. Ами седни, аз да си полегна на скута ти да поспя. Но ти ще вардиш много. Ще гледаш покаже ли се и най-малко облаче откъм Беласица, да ме събудиш веднага.” И легнал Змея в скута на Стана, задремал и си заспал. По едно време Стана видяла едно малко облаче към Беласица,обаче и досвидяло да събуди Змея. Добре,ама онова облаче взело да идва нагоре и като пристигало, увеличавало се. Като минал и над Катунци, облакът се уголемил заплашително. Тогава тя се разплакала, защото сбъркала, дето не събудила Змея  навреме. Закапали едри сълзи над него и той отворил очи. Като видял наближаващия огромен облак, втурнал се в пещерата да си вземе боздугана. В това време БеласишкияЗмей - това бил именно той,  гръмнал над пещерата, разцепил я и убил станиния любим. Мома Стана останала сама с детето. Колкото била голяма мъката и по бащата на сина и, толкова била голяма и радостта, че може да се прибере в къщи, в селото. Потъгувала Стана, стегнала малкото багаж и се върнала в родното си село. Мома Стана отново заживяла в бащината си къща, където се заела с домакинството, защото майка и била починала, а старият баща възпитавал и отглеждал змейовия син. А той растял бързо и започнал да проявява необикновените си сили.

Глава четвърта – Момче-Змей

Веднъж, когато вече навършил 15 години, змейовият син поръчал на дядо си да купи един голям черен овен и да го заколи. После двамата отишли към „Папаз-гьол” и внукът казал: „Дядо,направи сега три лоени топки, аз ще влязав езерото, защото тук живее убиецът на баща ми. Като видиш езерото да се развълнува и да излиза син огън, хвърляй по една лоена топка. Като видиш червен огън – не хвърляй!”.Влязъл внукът във водата,езерото закипяло и старецът изпълнил поръката, хвърлял лоените топки като видел син пламък. Накрая езерото се успокоило, лоените топки свършили, а внукът излязъл с белия дроб и сърцето на противника си. Така бил убит Беласишкия Змей, а за Пиринския било отмъстено. Момчето поръчало на дядо си да ги изпече, но да не ги опитва и легнало да спи. Докато ги пекъл, старецът си изгорил пръста и инстинктивно го облизал. Момчето се наспало, та станало да извърши ритуала. Погледнало изпитателно дядо си и рекло: „Дядо, ти си ял от печеното! Я бутни тоя бор!” Дядото допрял бора и бора паднал. И старецът си признал- я така и така, разправил каква е работата. "Добре, рекло момчето, ще оправим всичко - плюни ми на ръката!” Плюнал дядото на ръката, а момчето я облизало и борът се вдигнал. След това момчето прегърнало дядо си и рекло: „Сега ние с тебе дядо ще се простим. Аз съм змейско поколение и сега ще си литна!”. Полетяло и се заселило на Чаушката скала.

Епилог– Изворите на младостта

Минали епохи. Променила се Земята. Изчезнали Змейовете, скрили се. Езерото пресъхнало, водата му изтекла и вече се нарича "Сухото Езеро". Но Изворите в скалите на Добро Поле и до ден днешен хранят плодородната и обширна Долина, чиито недра пазят още мноого тайни истории. От тях тече обилно пиринска благодат и който се потопи в нея, остава вечно млад.

КР а й