Какво ли са за всяка Същност отминаващите някъде сезони,
освен незапаметени спомени...
Какво са те за вечната душа, дошла за малко, за да прояви отново себето като Фея в светлина?
И груби, и нежни гласовете са, защото музиката даже в дисонанса, пак е музика и пак е чувство, и пак е ти, и пак е тя!
Как волно и неволно идват, а после си отиват вълните, родени от морето на причините.
Как тъжно е и радостно, когато времето е спряло, а после изведнъж изчезне? Нама го.
А с него и пространството от варианти, и съдбата, и живота, и смъртта.....
И в нищото изгрява същността - нетленна и блажена. ТЯ.
МагМо, АнтарДип, 01.10.2025
Няма коментари:
Публикуване на коментар