ВЕЛИКИЯ ДЕН

Ядене ядем всеки ден, но на най-великия от всички - с ягнета и яйца, до гуша и семейно, потомствено ще преядем.

Ястия с копита, даже и крилати, обилно поляти със сосове, гарнирани с ракия и салати от парникови краставици и домати. И одата за козунаците така старателно омесени в домове, хлебозаводи и пекарни да не забравяме.

Традицията е върло важна и най-вече мезето да е блажно. А в храма ходихме ли? Не сега, довечера ще палим свещи, църквите ще обикаляме, а после в къщи ще се забавляваме и с яйчицата цветни ще се чукаме... За здраве.

Дълбока религиозност изживяваме. Отново имаме прекрасната възможност да бъдем избавени от всякаква греховност... и тревожност. А в името Исусово, когато слънцето изгрее в неделята, ще се поздравим с "во истина возкресе!" И ще изпратим съботната си депресия.

МагМо

04.05.2024, София

На Пътя Днес

 

09.04, 2024 

Четири години след началото на края.

На пътя сме все още днес.
Остана спомена за първото затваряне насила у дома, когато нямаше следи в снега на улицата ни отпред.

И първите реални страхове за бъдеще - откраднато.

И изживяване на стрес от неизбежната глобална трансформация.

А сега къде сме? 

В това ли настояще мечтахме да попаднем и да броиме още много смърти? 

Дали точно тази мандала ми го начерта, или просто ме измъкна на депресията от калта? 

Нема страшно, казват ни от мрежата. 

Карайте, нали сте живи, даже здрави, не се терзайте, твърде е излишно да задавате въпроси, на които отговорите са ясни.

И нека паметта ни не е къса, 

и нека разумът ни не се пръска 

по медиини и социални мрежи, 

вплели се във умовете ни незрели.

Там, където Съдбата ни поведе, накъде?

В пречистеното бяхме, но не сме.

Събудихме ли разума, прогледнахме ли?

Променихме ли живота, обичаме ли се?

Все още пазим ли на семенцето силата да израсте?

25.04.2024

Замислете се...отново се замислете. Мислете над това..... Защо и как възникава войната, кой страда и какво се ражда след това..? Адонай, до кога...

"Какво общество създадохме? Общество, в което едната половина от човечеството неуморно експлоатира другата половина.

И тези експлоатирани жени раждат следващото поколение на човечеството.

Вижте природата. Семената, от които растат нови растения, са заобиколени от венчелистчета. Те са заобиколени от цвят и аромат. Мястото, където се планира бъдещето, трябва да бъде заобиколено само от красота, щастие, удовлетворение и уважение. Не е ли така?

Карайки жените да страдат, обществото кара бъдещите поколения да страдат. Изтезание, експлоатация, болка... След като е преживяла такова мъчение, как една жена да роди щастливо и здраво потомство?

Следователно, когато някоя жена е унизена, една жена е експлоатирана, когато една жена е влачена за косата, под една или друга форма семето на битката и войната покълва на Земята. И Махабхарата започва под една или друга форма.

Преценете сами. Мислете отново и отново." Васудева Кришна

26.04.2024

Изкуствения Интелект е един много бързо прогресиращ инструмент на човешкото съзнание и гений. Но зад него стои автор, този , който е задал параметрите, идеята, задачите на този инструмент. Ако няма действие, няма да има и реакция. Защо да реагираме зле на една толкова хубава визия, независимо, че не е сътворена от човешка ръка, а от машина. Тази картинка например изразява идеята за радостта, красотата и усмивката, за която има даже песничка, в която се пее, че приятелството започва с усмивка! Дразним ли се на колите и самолетите, че ни отнасят бързо до желаната дестинация? Защо ползваме телефони и компютри, които имат относително превишаваща ни интелектуална мощ, заложена от техните създатели? И аз не харесвам особено тези произведения на ЕйАя - предпочитам гения на художника сюреалист пред реализма на машината, но вършат чудесна работа, за да спестят време и да въплатят идеята на този, който ползва програмата за целите си. Освен това този тип програми помагат на всеки, който не е завършил фотография, художествена академия или колеж по изкуствата да изрази идеите си. Една сложно устроена програма може да бъде и е - само инструмент на творческата потенция у човека. Както човека може и е инструмента на Божията Любов.

27.04.2024

Идентификацията с тялото довежда до задънена улица. Изхода е само един - това тяло е мой инструмент. За да го опозная добре и да го приема са ми нужни знания, практики и осъзнаване на двете страни на монетата, наречена човек. Пограничната енергия на Създателя, който е смесил духа и материята в това си творение, за да се достигне най-важната цел за една душа - любовна привързаност и комуникация с ВсеВишния на ниво личност. Да се себереализираш означава да влезеш в духовната си форма, а не да се самоунищожиш в сливане с нищото или да се мяташ от едната крайност в другата с въпроса мъж ли съм , жена ли съм. Нито сме мъже, нито сме жени, но сме и двете. Нито сме само материя, нито сме само дух, но сме и двете. Невъобразимата едновременност на еднаквото и различното е философията на живота. Нека я постигнем практически - в парадокса е цялата Истина. В любовта към Творението като Цялост, чието огледало се явява всяка негова част, е същността на отношението ни към себето.

От хората си зависи, какво разбиране и философия ще приложат в живота си. Творецът е еднакво обичащ и благоразположен към всички свои деца. И от тяхната свободна воля идват всички зависимости от материята, защото такъв е изборът им. Да осъзнава кой е, от къде идва и накъде отива е функция на всеки разумен индивид. И ако той е разстроен заради идентификацията си с неживото и изкуственото, с имитацията и фалша, означава, че неправилно възприема себе си, обладан е от илюзията, с прости думи казано е луд. Но ако се докаже, че и реалността извън екраните е също проекция, което е факт, защото е временна...тогава отиваме в съвсем друга посока. И психологията не е в състояние да помогне, защото самата тя е в грешно възприятие за себе си. Какво ни остава? Да се отдадем на Духа, за да ни преведе през дебрите на собствената си илюзиорна енергия и да ни срещне с Абсолютната си Истина. МагМо

Интерактивно Разказвачество с МагМо под Дървото на желанията

 Как Любовта спасява Света?

Ако търсите отговора, елате под Дървото на Желанията, Маг МО ви кани на интерактивно разказвачество в купола на Задругата.: https://www.facebook.com/vdahnoveni
Там, в това магическо пространство има портал.... С помощта на специални заклинания, ще го отворим и и ще отлетим в Страната на Чудесата - БлагаХария, за да кацнем в замъка на Благостта, където живеят Петте човешки ценности. Една от тях е Любовта, която всяка година бива подложена на тестове и изпитания в приключения, за да се провери на практика дали все още има силата да спасява света....МагМо ще бъде водача-разказвач. А всички вие - участници! Дървото на Желанията изпълнява желания, особено предновогодишни. Но за да се случи това, иска да слуша приказки. Нека заедно му разкажем тази интересна история, която се роди в един детски кръг, на едно подобно магическо място, в едно лято, преди точно 12 години!

Поканата е за всички, които обичат. Обичат приказките, театъра, песните, танците, музиката, птичките, феите, вътрешното дете и най-вече - обичат да обичат. И специално за любознателните, които не могат да заспят дори, докато не разберат как Любовта спасява света....

Пожелания:
*бъдете точни, отваряме портала в 17:30, затова се събираме в 17ч.
*Носете си новите дрехи, инструменти, облечете си приказните костюми, обуйте топли чорапи
*Събитието е на дарения от сърце, бъдете щедри
*Носете почерпка за финалния кръг на споделяне, ние ще ви нагостим с чай и бисквитки
*Доведете приятели
*Регистрирайте съ-участието си до 28.12, защото купола е много измерен, но има ограничен капацитет.
*И бъдете себе си. Всеки е дете, защото е бил дете и пак ще бъде.
Ваша МагМО
*Молим да заявите своята съ-причастност в събитието или в личен контакт с организаторите до 28.12.23.
Как да действате:
Пишете имейл до momera@abv.bg
или дайте обратна връзка в лична комуникация на профила на
Momera Zdravkova (MO) Ще получите отговор, за да сте сигурни, както и ние.
Запазено Място в събитието имат първите потвърдили участието си по този начин. до запълване на местата. Ако искате да доведете приятел, напишете и неговото име. Ние ще направим списък и ще го публикуваме тук.

Благо, Харно, СКришно в просветление и вдъхновение

Още подробности за мястото:
Как да стигна до „Задруга Вдъхновение” и къде да паркирам?
Тъй като пред мястото на провеждане няма да има място за всички автомобили, моля паркирайте, където ви препоръчваме(линковете по долу). Разстоянието от мястото за паркиране до мястото на провеждане е около 100 метра.
За хората идващи с градски транспорт ви споделяме всички възможни варианти:
Автобус №59 от метростанция „Мизия”
Автобус №58 от Княжево
И двата автобуса спират на владайската спирка „Китен”, която е на 100 метра от мястото на събитието.
От централна жп гара София има горе долу на всеки час влак до гара Владая. Разстоянието от гарата до мястото е около 15 минути пеша.
До самата куполна зала се стига по дървена алея покрай къщата с дървена облицовка.
Къщата:
https://drive.google.com/…/1nWQDdZFnbHYyeXIaacITUcRLM…/view…
Място на провеждане: (къщата е облечена с дърво и по това ще я познаете)
https://www.google.bg/…/data=!3m1!4b1!4m6!3m5!1s0x0:0x0!7e2…
Място за паркиране:
https://www.google.bg/…/data=!3m1!4b1!4m6!3m5!1s0x0:0x0!7e2…
Изглед на къщата: https://drive.google.com/…/1nWQDdZFnbHYyeXIaacITUcRLM…/view…

Ученията на Шри Нарада Муни: как се появила Свещената Вода

ИСТОРИЯТА на ШРИ НАРАДА МУНИ  е от Шри Гарга Санхита Матхура Кхандам, Глава двадесет и първа: Шри Нарадопакхяна 

„Песен от Градината на Сърцето ехти, Радха тихичко пее за Кришна... Радхика е името, което означава – тази, която служи на Кришна, а Радха е името, което означава – тази , на която служи Кришна.“ Нарада Муни възпяваше тази чиста обич с много любов. С неговата лична история бе преплетена и тази, за това как се беше появила Свещената Вода. Великият Риши започна своя разказ така: 

Един ден, докато Божествената двойка си говореха толкова сладко в градината на Любовта, Шри Радха каза: Този тигър на мъдреците РибхуМуни беше велик предан, изпълнен с любов към Теб. Той беше голям късметлия. Той постигна трансцендентална форма като Твоята. Лицето ти беше мокро от сълзи на любов към него. О, избавителю от злините, този мъдрец трябва да е извършил големи аскези, за да постигне трансцендентална форма като Твоята. Шри Нарада продължи: Докато Радха изричаше тези думи, тялото на мъдреца Рибху се превърна в река, която уби всички грехове, докато течеше на планината Рохита. Изпълнена с учудване да види тялото на мъдреца, превърнато в поток, дъщерята на Цар Вришабхану - Радха, продължи да говори на сина на Цар Нанда - Кришна. Шри Радха попита своя любим: Защо тялото на този велик мъдрец Рибху се превърна в поток? Господи, само Ти можеш да разсееш объркването, което изпитвам за това. Върховната Божествена Личност Кришна отговори: Този цар на мъдреците беше изпълнен с любов и преданост към Мен. О, момиче, чиито бедра са като бананови дървета, затова тялото му се втечни. Когато този велик мъдрец Ме видя, той се зарадва толкова много, че тялото му веднага се стопи и стана течност, както Моето собствено тяло също стана течност в миналото. Шри Радха каза: О, господарю на полубоговете, о океан от милост, как тялото ти се превърна в течност? Това Ме изпълва с очудване. Моля, разкажи ми тази история с по-големи подробности. 

Кришна отговори: Мъдреците разказват древната история за това забавление. Когато някой го чуе, греховете му се унищожават. В стари времена Бог Брахма, прародителят на живите същества се роди от пъпа Ми в центъра на лотос. Той извърши аскези и с Моите благословии създаде материалната вселена. От създателя Брахма, се роди светец на име Нарада, който полудял от любов към Мен, се скиташе по световете, пеейки песни за Мен. Един ден Господ Брахма, праротеца на живите същества, се обърна към Нарада. Брахма му каза: О, свръхинтелигнетни мъдрецо, моля те, народи много деца и се откажи от това безполезно лутане! Чувайки тези думи, Нарада каза: Татко, жадувам за трансцендентално познание. Няма да създавам деца. Създаването на деца е причина за недоумение, загуба на време и скръб. Ще развивам преданост към Бог Кришна и ще създавам песни за славата Му. Отказвам се от създаването на деца, което носи само страдания. Устните на БрахмаДжи затрепериха от гняв и Брахма започна да го проклина: Глупак, обичаш да пееш... Стани тогава гандхарва за една калпа! Кришна продължи своя разказ: О Радха, поради това проклятие Нарада стана гандхарвата Упабархана. За една калпа той беше лидер на гандхарвите в света на полубоговете. Един ден, придружен от много жени, той дойде на планетата на Брахма. Мислейки за красивите жени, той пееше без правилен тала ритъм. Отново Брахма ядосан го прокле с думите“ Глупак, стани шудра!“ Чрез проклятието на Брахма той стана син на слугиня. О, Радха, в онези древни времена, чрез общуването със святи предани, Нарада отново се роди като син на Брахма и отново, луд от любов по Мен, той продължи да се скита по световете, пеейки песни за Мен. Нарада стана цар на мъдреците и най-добрият сред преданите. Той е Пламтящо слънце на трансценденталното знание, чист бхакта и много скъп за Мен. НарадаМуни винаги медитира върху Мен и аз много го обичам. Един ден, докато пътуваше накъдето пожелае, виждайки много различни светове и пеейки много песни, Нарада стигна до мястото, наречено Илаврита-варша. О, възлюбена, на това място има тъмна река от сок от джамбу, която се превръща в златна река, наречена Джамбунада. На това място йогинът Нарада видя град на име Веда-нагара, който е пълен със скъпоценни дворци, богоподобни мъже и жени. Но имаше една смущаваща подробност. Той видя, че мъжете и жените бяха деформирани. Някои нямаха стъпала, други бяха без глезени, трети без колене, трети без крака, някои - с изкривени бедра, някои със силно измършавели бедра, някои с обезобразени торсове, някои с разклатени зъби, някои с прегърбени рамене, с някои наведени глави, а други - без шии. Като ги разгледа всичките, мъдрецът Нарада каза: Какво е това чудо? Всички вие имате лотосови лица, великолепни форми и красиви дрехи. Деви ли сте? Вие упадевас ли сте? Велики Риши ли сте? Толкова красиво пеете и свирите на инструментите си! Но защо сте деформирани? Моля ви, разкажете ми." Призовани по този начин, всички хора, нещастни по душа, отговориха. Рагите казаха: О, мъдрецо, нашите тела са пострадали ужасно. Ще ти кажем как тези страдания могат да бъдат отхвърлени надалеч. О, мъдрецо, ние сме раги и живеем в града Веда-нагара. О, ти, нежен и смирен, моля те, чуй как бяхме деформирани по този начин. Бог Брахма има син на име Нарада, който е луд от любов към Шри Вищну, но пее грешни мелодии в грешното време. Той е велик мъдрец, който се скита по света и ходи където си поиска. Но неговото пеене на грешни песни в грешно време, с грешни ноти и без правилен ритъм, деформира крайниците на телата ни. Чувайки тези думи, Нарада се изуми. Смирен и опитвайки се да се усмихне, той заговори. Шри Нарада каза: Как може човек да получи знание за правилното време и правилния ритъм на музиката? Моля ви, разкрийте ми. Рагите казаха: Богинята Сарасвати е най-скъпа и любима на Върховната Божествена Личност, господарят на Вайкунтха лока. Който се учи от нея, ще опознае науката за музиката. Кришна продължаваше:След като чу думите им, Нарада, който беше много мил към бедстващите, отиде на планината Субхра, за да получи милостта на богиня Сарасвати. О, кралице на Враджа, в продължение на сто небесни години Нарада извършваше аскези. Постейки от храна и вода, той медитираше върху богинята Сарасвати. Пречистена от аскезите на Нарада, тази планина вече не се нарича планината Субхра. Сега тя е планината Нарада. Когато аскезите му приключиха и стигнаха до своя еситествен край, мъдрецът Нарада лично видя великолепната Сарасвати Деви - богинята на словото и изкуствата и много любима на Бог Вишну. Той веднага се изправи, поклони се, започна да я обикаля с наведена глава и да отдава своята смирен почит. Нарада, царят на мъдреците, изрече много молитви, прославящи нейната красота, добродетели и сладост. Шри Нарада каза: Поднасям своите смирени почитания на богинята Сарасвати, чието лице е по-красиво от милиони луни, чиито блестящи глезени звънят мелодично и чиито блестящи корона, обеци, гривни и ръкавици засенчват славата на плода бимба и изгрева на слънцето. Отново и отново предлагам своите смирени почитания на красивата богиня Сарасвати, която носи огърлица от перли, великолепна като множество летящи лебеди с неспокойни крака и клюнове. Поднасям своята почит и се прекланям пред теб, прекрасна богиньо Сарасвати, която държиш в чистите си и прекрасни ръце вина и книга, която даваш благословията на безстрашието и която си дошла в този материален свят в своята духовна форма. О, Божествена, о Богиньо, облечена в бяла коприна, която се мята на грациозни вълни, докато вървиш! О, благодатна и най-благоприятна моя, моля те, дай ми знания за музиката. Направи ме най-добрия сред музикантите. Направи ме ненадминат сред музикантите!... Кришна Върховната Божия Личност каза: Човек, който посреща изгрева на слънцето и рецитира тази прекрасна молитва, която Нарада изговори на богинята Сарасвати, молитва, която премахва вцепенението на невежеството, става велик учен в този свят. Доволна, богинята Сарасвати даде на великия светец Нарада Вината, наречена Девадата, която беше украсена с духовен звук. Богинята Сарасвати, най-скъпата любима на Бога на Вайкунтха, след това научи Нарада на различните раги и рагини, техните производни, подходящите времена и места за различните видове музика, различните ритми, петстотин и шестдесет милиона деления и безброй подразделения на гами, различните танци, различните музикални инструменти и различните видове модулации. По този начин Сарасвати, богинята на речта и възлюбената на Бог Вишну, направи Нарада ненадминат в кръга на музикантите. След това тя се върна в духовния свят на Вайкунтха. 

Така Нарада Муни завърши своя разказ, но за Него се говори и до ден днешен. Ето какво: След уроците си при Божествената Сарсвати, Нарада Муни се прочул в цялата Вселена с най-прекрасната си музика и възпяване. Тогава Кришна го поканил на Голока и заедно с Радхарани седнал да изслуша концерта, който бил аранжиран от Вринда Деви и Гопите специално за Божествената двойка. Нарада започнал да свири и да пее. РадхаКришна потънали в своя любовен екстаз. Музиката предизвикала в Тях невероятни усещания и Те така се втечнили, че потекли като вода и се смесили един с друг. Така се родила Божествената ВОДА, която е резултата от музиката на Нарада Муни и любовта на Радха и Кришна. Така завършва двадесет и първа глава от Шри Гарга Санхита, озаглавена „Историята на Шри Нарада“.

Ученията на Нарада Муни: историята на Пуранджана

Историята на Пуранджана е разказана в Шримад Бхагаватам - песен 4, глави 25-26

Много отдавна живял един цар Прачинабархи. Той искал да придобие чиста мъдрост, чрез която да се освободи от оковите на кармата и се обърнал към Нарада Риши, за да получи мъдър съвет. Нарада приел поканата и разказал следната поучителна история на Цар Прачинабархи: Живяли някога двама приятели на име Пуранджана и Авигятан. И двамата - на една възраст. Те били брилянтни във всички отношения, имали пълна свобода, били щастливи и винаги заедно. Двамата пътешествали навсякъде по света, изцяло потопени в радостта от взаимната си обич. Веднъж, докато се скитали така, стигнали до великите Хималаи. В подножието на планината, Пуранджана видял дворец с девет порти - наречен Нава двара пури. Когато се приближил, той буквално се влюбил в двореца и напълно забравил за приятеля, толкова силно се привлякъл към това творение. В този момент видял да излиза от крепостта една също толкова красива дама. Дамата имала петглава змия в качеството на чадър над главата си, до нея се движели11 бодигарда и много войници, които я придружавали. Пуранджанан бил напълно впечатлен от изяществото на това същество, приближил се до нея и любезно я попитал коя е. Тя му отговрила, че е кралицата на този дворец и че е тръгнала да търси подходящ мъж, за когото да се омъжи. Кралицата се представила като Пуранджани. Пуранджанан и Пуранджани решили да се оженят, вдигнали сватба и заживяли заедно в Нава двара пури. Пуранджанан следвал всичко, което Пуранджани казвала и така съжителството им било напълно щастливо. По същото време, някъде, една жена на име Дурбагай тръгнала да си търси съпруг. Тя била дъщерята на Каалан. Никой не я харесвал – била стара и грозна, но тя упорито търсела човек, за когото да се омъжи. Не след дълго, срещнала Нарада Муни и веднага го помолила да се ожени за нея, покорена от красотата и младостта му. Нарада обаче твърдо отказал и тя в гнева си го проклела да продължи да пътува през целия си живот и да не може да остане дълго на нито едно място. Нарада приел проклятието като благословия, след което я насочил към човек на име Чандавеган, за когото спокойно да може да се омъжи. Дурбагай намерила Чандавеган и го помолила да се ожени за нея. Той се съгласил принципно, но и казал: „Ти вече си на 85 години. Защо трябва да се жениш? Винаги ще те държа до мен." И те заедно продължили по пътя. Чандавеган имал брат на име Праджваран, а с него вървял един много важен и сериозен войн на име Баян. Четиримата, заедно с бащата на Дурбагай - Каалан, решили да започнат набези и да превземат дворците, които им се изпречат на пътя. Всеки път, когато превземали крепост, тя ставала напълно безполезна. Така след известно време, те стигнали в подножието на Хималаите, където се намирал и Нава двара пури. Първа там нахлула Дурбагай и още с първата си стъпка в двореца, убила петглавата змия. След нея влязъл Праджваран и изгорил мястото. Баян нахълтал в личното пространство на Пуранджанан. Каалан също победоносно се появил. Пуранджанан и Пуранджани се разплакали, молейки за пощада, но Пуранджанан бил безмилостно убит от Каалан. Той умрял, мислейки за Пуранджани. И понеже докато умирал, мислел за своята любима дама, той се родил като жена - дъщеря на краля на Видхарбха - Деса. Принцесата се омъжила за Цар Пандия Раджан, наречен Малаятваджан. След няколко години царят напуснал царството си и отишъл в гората. Тя последвала съпруга си. В гората, Малаятваджан правил аскези - тапася и не след дълго умрял. Вярната му съпруга запалила тялото му и се подготвила да го последва. Следователно тя била на път отново да влезе в кръга на преражданията, когато един учен Брамин се появил там и я спрял. Той и обяснил, че тя всъщност е Пуранджанан, който се разделил с неговия приятел Авигятан. Той казал“Ти се ожени за Пуранджани и умря, мислейки за нея. Затова се роди като принцеса, а сега ще умреш, мислейки за съпруга си и ще се родиш като мъж. Този цикъл ще продължи да се върти и никога няма да можеш да постигнеш спасение и да се освободиш от оковите на кармата". Тогава тя си спомнила всичко и попитала Брамина къде е онзи най-любим приятел Авигятан. Тогава Браминът приел формата на Авигятан, прегърнал Пуранджанан и го посъветвал да не се увлича повече от Нава двара пури, за да могат двамата отново да пътешестват и да бъдат щастливи заедно. Като чул тази история, Цар Прачинабархи останал доста объркан и помолил Нарада Риши да обясни значението и да освети съзнанието му. Нарада Муни с радост направил анализ на същността на историята, символиката и смисъла: Пуранджанан е Дживаан, или Атман/душата/ Авигятан е Неизвестният - Върховния и Всемогъщия, Който не може да бъде разбран напълно от никой. Навадвара пури е човешкото тяло. Когато Пуранджанан пожелал да живее в това тяло, тогава той забравил най – добрия си приятел - Върховната Божия Личност в проявлението ПарамАтман. Кралицата на крепостта Пуранджани е всъщност Будхи – разума на тялото, прикрепен към концепцията Аз и Мое. Петглавата змия, която бе спомената като чадър, е Панчапранан/петте вида прана/ Прана, Апана, Виана, Удхана и Самана. 11-те телохранители са петте сетива на възприятията Гянанендриянгал и петте сетива на действията – кармендриянгал, а умът е 11тото сетиво – ендриям. Войниците наоколо са купчината мисли, които се въртят в нашият ум. Когато Дживаан влезе в тяло, т.е.се въплъти, той бива контролиран от всички тези различни енергии,свързани с двореца - тялото. Дургабай, жената на 85 години, която е стара, грозна и никой не иска да се среща с нея е Старостта и тя предизвиква остаряването. Когато Нарада отказва да се ожени за нея, това индиректно означава, че той завинаги ще остане млад. Той печели битката с остаряването и възрастта. Нарада Риши, който е наречен„Трилогасанчари“, никога не се спира на едно място и това беше отбелязано като проклятие, но прието от него като благословия. Чандавеган всъщност е продължителността на живота, а неговия брат - Праджваран е треската и болестта, Войнът Баян е страхът от смъртта, плашещото усещане, че животът ни върви към своя край. Виждаме, че те четиримата започват да залавят и покоряват крепостите тела. Когато казхме, че Дурбагай е стъпила първа, това означава, че човешките същества остаряват. Когато остареят, стават безполезни. Тялото се превръща в място за престой на всички болести и започваме да се страхуваме от неминуемия край. И накрая Каалан - нашата смърт, бащата на старостта идва и ни отнема тялото напълно. За каквото мислим по време на самото умиране, такива се раждаме в следващия си живот. Целият цикъл се повтаря. За да прекъснем този цикъл и да достигнем лотосовите нозе на Бог, ние се нуждаем от помощта на Учител - Гуру. Когато душата Дживаан срещне истински Гуру, тя се привързва към него. Когато Гуруто достигне Бог, ученикът също желае да го последва. Тогава самият Бог идва като Гуру и ни отвежда до своите лотосови нозе, като ни моли и съветва да не бъдем отново привлечени от насладите в човешкото тяло, за да не забравяме най-добрия си приятел. Това е същността на нашия живот – да получим милостта на бонафайт Гуру, която да ни заведе обратно в къщи, обратно при Бога. Харно скришно благо. С благодарност за вниманието. Днес Разказа за вас МагМо, приемете нейните усилия като благословия.

Как Нарада Муни срещна Кришна след битката с Кеши

 

   Срещата на Нарада Муни и Кришна след битката с Кеши

 След като беше инструктиран от Камса, демонът Кеши прие формата на ужасяващ кон. Той навлезе в района на Вриндавана, развявайки голямата си грива и разравяйки земята с копита. Той започна да хленчи силно и стресира целия свят. Кришна видя, че демонът ужасява всички жители на Вриндавана с цвиленето си, а опашката, която се вихрише в небето като голям облак образуваше торнадо. Кришна разбра, че конят Го предизвиква да се бие. Господ прие предизвикателството му и застана пред демона Кеши. Докато Той го призоваваше да се бие, конят започна да върви към Кришна, издавайки ужасен звук като ревящ лъв. Кеши се втурна към Бога с голяма скорост и се опита да Го стъпче с краката си, които бяха силни, мощни и твърди като камък. Кр̣ш̣н̣а обаче веднага го хвана за краката и така го обърка. Изглеждайки донякъде ядосан, Кришна започна да се движи сръчно около коня. След няколко кръга Той го хвърли на стотина ярда, точно както Гаруда хвърля голяма змия. Хвърлен от Кришна, конят незабавно припадна, но след малко дойде в съзнание и с голям гняв се втурна отново към Кришна, този път с отворена уста. Веднага щом Кеши стигна до Него, Кришна пъхна лявата Си ръка в устата на коня. Конят изпита силна болка, защото ръката на Кришна му се стори като нажежен железен прът. Веднага му паднаха зъбите. Ръката на Кришна в устата на коня започна да се надува и гърлото на Кеши се задави. Когато големият кон започна да се задушава, по тялото му се появи пот и той започна да мята краката си насам-натам. Когато дойде последният му дъх, очните му ябълки изпъкнаха в орбитите си и той отдели изпражнения и урина едновременно. Така жизнената сила на живота му изтече. Когато конят беше мъртъв, устата му се разхлаби и Кришна успя да извади ръката Си без затруднения. Той не се изненада, че демонът Кеши беше убит толкова лесно, но полубоговете бяха изумени от голямата сила и с благодарност поднесоха поздравления на Кр̣ш̣н̣а, като го обсипаха с цветя. След този случай Нарада Муни, най-великият от всички преданоотдадени, се появи да види Кришна на уединено място и започна да говори с Него.

„Скъпи мой Господи Кршна“, каза той, „Ти си неограничената Свръхдуша, върховният контрольор на всички мистични сили, Господарят на цялата вселена, всепроникващата Личност на Бога. Ти си мястото за почивка на космическото проявление, господарят на всички преданоотдадени и Господарят на всички. Скъпи Господи, като Свръхдушата на всички живи същества, Ти оставаш скрит в сърцата им точно както огънят остава скрит във всяко парче гориво. Ти си свидетел на всички дейности на живите същества и си върховния гопсодар в техните сърца. Освен всичко Ти си самодостатъчен. Преди сътворението Ти си съществувал и чрез Твоята енергия си създал цялата материална вселена. Според Твоя съвършен план този материален свят е създаден от взаимодействието на гуните на природата и от Теб те се поддържат и унищожават. Въпреки че не си засегнат от всички тези дейности, Ти си Върховният контролиращ завинаги. Скъпи Господи, Ти се появи на повърхността на този свят само за да убиеш всички така наречени крале, които всъщност са демони. Тези скитници мамят хора в облеклото на кралския орден. Ти се появи, за да изпълниш собственото си изявление, че идваш в този материален свят само за да защитите принципите на религията и да унищожите нежеланите злодеи. Скъпи Господи, затова съм сигурен, че вдругиден ще видя демони като Чанура, Муштика и другите борци и слонове, както и самия Камса, убити от Теб. И ще видя това с очите си. След това се надявам да мога да видя убийството на други демони като Шанкха, Явана, Мура и Наракасура. Ще видя също как отнемаш цветето париджата от небесното царство и как побеждаваш самия небесен крал. „Скъпи мой Господи“, продължи Нарада Муни, „тогава ще мога да видя как се жениш за принцеси, дъщери на рицари-крале, като плащаш цената със силата на кшатрия.“ (Винаги, когато кшатрия иска да се ожени за много красива и квалифицирана принцеса на велик крал, той трябва да се бие с конкурентите си и да излезе победител. След това му се дава ръката на принцесата като благотворителност.) „Ще видя също как ще спасиш цар Нрига от адското състояние“, продължаваше Нарада Муни. „Това Ти ще изпълниш в Дварака. Ще мога също да видя как получаваш жена си и бижуто Сямантака и как спасяваш сина на брахмана от смърт, след като той вече е бил прехвърлен на друга планета. След това ще мога да те видя как убиваш демона Паундрака и изгаряш до пепел кралството на Каши. Ще видя как ще убиеш краля на Седи и Дантавакра в големи битки от името на Махараджа Юдхищхира. Освен всичко това, ще мога да видя много други рицарски дейности, докато Ти оставаш в Дварака. И всички тези дейности, извършвани от Твоя милост ще бъдат възпяти от велики поети завинаги. И в битката при Курукшетра Ти ще участваш като колесничар на Твоя приятел Арджуна и като непобедимото въплъщение на смъртта, вечното време, Ти ще победиш всички воюващи страни, събрани там. Ще видя голям брой военни сили, убити на това бойно поле. Господи мой, позволи ми да отдам смирените си почитания на Твоите лотосови нозе. Ти си напълно разположен в трансцедентална позиция в съвършено познание и блаженство. Ти си завършен в себе си и си отвъд всички желания. Проявявайки вътрешната си сила, Ти установяваш влиянието на māyā. Твоята неограничена сила дори не може да бъде измерена от никого. Скъпи Господи, Ти си върховният контролиращ, изцяло зависещ от собствената си вътрешна енергия и е просто напразно да се мисли, че си зависими от някое от Своите творения. „Ти си се раждаш в династията Яду или в династията Вршни. Твоето появяване на повърхността на земята в Твоята оригинална форма на вечно блажено познание е Твоето собствено забавление. Ти не си зависим от нищо друго освен от себе си; затова поднасям своето уважение и почитания на Твоите лотосови нозе.” Нарада Муни искаше да внуши на хората като цяло, че Кршна е напълно независим. Неговите дейности, като появата Му в семейството на Яду или приятелството Му с Арджуна, не Го задължават непременно да действа, за да се наслаждава на техните резултати. Всички те са забавление, а за Него всички са игра. Но за нас те са реални, осезаеми факти!" След като отдаде почтителните си поклони на Бог Кршна, Нарада Муни получи разрешение да си тръгне.

След като уби демона Кеши, Кришна се върна да пасе кравите с приятелите Си в гората, сякаш нищо не се беше случило. Така Кришна е вечно ангажиран в Своите трансцендентални дейности във Вриндавана със Своите приятели пастири, момчетата гопали и момичетата - гопи, но понякога Той проявява необикновената мощ на Върховната Божия Личност, като убива различни видове демони с невъобразима лекота.

По-късно през същата тази сутрин, Кришна отиде да играе с приятелите Си пастири на върха на хълма Говардхана. Те имитираха играта на крадци и полицаи. Някои от момчетата станаха полицаи, а други крадци, а трети влязоха в ролята на агнетата, които бяха плячка. Докато се наслаждаваха на детските си забавления, на сцената се появи демон, известен с името Виомасура, „демонът, който лети в небето“. Той беше син на друг велик демон на име Мая. Тези демони могат да правят магия. Виомасура влезе ролята на пастирче, което играе на крадец, и открадна много момчета, които играеха ролите на агнета. Едно след друго той отведе почти всички момчета и ги постави в една от пещерите на планината и запечата отвора с камъни. Кришна обаче разбираше номера, който демонът играеше; затова Той го хвана точно както лъв хваща агне. Демонът се опита да се разшири като хълм, за да избегне ареста, но Кришна не му позволи да се измъкне от лапите Му. Той веднага беше хвърлен на земята с голяма сила и убит, както се убива животно в кланицата. След като уби демона Вьома, Господ Кршна освободи всичките Си приятели от пещерата в планината. Тогава той беше възхваляван от Своите приятели и от полубоговете за тези прекрасни дела. Той отново се върна във Вриндавана с кравите и приятелите Си и продължи да играе ролята на малко дете. 

Така завършва пояснението на Бхактиведанта за тридесет и шестата глава на Кр̣ш̣н̣а, „Убийството на демона Кеши и Вьомасура“.

Божествената ВОДА и историята на НАРАДА

 

ИСТОРИЯТА на ШРИ НАРАДА МУНИ и как се родила Божествената Вода

От Шри Гарга Санхита Матхура Кхандам, Глава двадесет и първа: Шри Нарадопакхяна, Историята на Шри Нарада

Шри Нарада Муни е майстора на Кришна Катха. Неговата любима работа е и си остава да разказва и възпява. В тази приказка, той започна така пеейки:

Песен от Градината на Сърцето ехти: Радхика е името, което означава – тази, която служи на Кришна, а Радха е името, което означава – тази , на която служи Кришна....

Един ден, докато Божествената двойка си говореха толкова сладко в градината на Любовта, Шри Радха каза: Този тигър на мъдреците РибхуМуни беше велик преданоотдаден, изпълнен с любов към Теб. Той беше голям късметлия. Той постигна трансцендентална форма като Твоята. Лицето ти беше мокро от сълзи на любов към него. О, избавителю от злините, този мъдрец трябва да е извършил големи аскези, за да постигне трансцендентална форма като Твоята.

Шри Нарада каза: Докато Радха изричаше тези думи, тялото на мъдреца Рибху се превърна в река, която уби всички грехове, докато течеше на планината Рохита. Изпълнена с учудване да види тялото на мъдреца, превърнато в поток, дъщерята на крал Врисабхану, Радха, продължи да говори на сина на крал Нанда, Кришна.

Шри Радха каза: Защо тялото на този велик мъдрец Рибху се превърна в поток? Господи, само Ти можеш да разсееш объркването, което изпитвам за това.

Върховната Божия Личност каза: Този цар на мъдреците беше изпълнен с любов и преданост към Мен. О, момиче, чиито бедра са като бананови дървета, затова тялото му се втечни. Когато този велик мъдрец Ме видя, той се зарадва толкова много, че тялото му веднага се стопи и стана течност, както Моето собствено тяло също стана течност в миналото.

Шри Радха каза: О, господарю на полубоговете, о океан от милост, как тялото ти се превърна в течност? Това Ме изпълва с чудост. Моля, разкажи ми тази история с по-големи подробности.

Върховната Божествена Личност каза: Мъдреците разказват древната история за това забавление. Когато някой го чуе, греховете му се унищожават. В стари времена Бог Брахма, прародителят на живите същества се роди от пъпа Ми в центъра на лотос. Той извърши аскези и с Моите благословии създаде материалната вселена. От създателя Брахма, се роди светец на име Нарада, който полудял от любов към Мен, се скиташе по световете, пеейки песни за Мен. Един ден Господ Брахма, праротеца на живите същества, се обърна към Нарада.

Брахма каза: О, свръхинтелигнетни мъдрецо, моля те, народи много деца и се откажи от това безполезно лутане!

Чувайки тези думи, Нарада каза: Татко, жадувам за трансцендентално познание. Няма да създавам деца. Създаването на деца е причина за недоумение, загуба на време и скръб. Ще развивам преданост към Бог Кришна и ще създавам песни за славата Му. Отказвам се от създаването на деца, което носи само страдания.

Устните на БрахмаДжи затрепериха от гняв и Брахма започна да го проклина: Глупак, обичаш да пееш... Стани тогава гандхарва за една калпа!

Кришна продължи своя разказ: О Радха, поради това проклятие Нарада стана гандхарвата Упабархана. За една калпа той беше лидер на гандхарвите в света на полубоговете. Един ден, придружен от много жени, той дойде на планетата на Брахма. Мислейки за красивите жени, той пееше без правилен тала ритъм. Отново Брахма ядосан го прокле с думите“ Глупак, стани шудра!“ Чрез проклятието на Брахма той стана син на слугиня. О, Радха, в онези древни времена, чрез общуването със святи личности, Нарада отново се роди като син на Брахма и отново, луд от любов по Мен, той продължи да се скита по световете, пеейки песни за Мен. Нарада стана цар на мъдреците и най-добрият сред преданите. Той е Пламтящото слънце на трансценденталното знание, чист бхакта и много скъп за Мен. НарадаМуни винаги медитира върху Мен и аз много го обичам. Един ден, докато пътуваше накъдето пожелае, виждайки много различни светове и пеейки много песни, Нарада стигна до мястото, наречено Илаврита-варша. О, възлюбена, на това място има тъмна река от сок от джамбу, която се превръща в златна река, наречена Джамбунада. На това място йогинът Нарада видя град на име Веда-нагара, който е пълен със скъпоценни дворци, богоподобни мъже и жени. Но имаше една смущаваща подробност. Той видя, че мъжете и жените бяха деформирани. Някои нямаха стъпала, други бяха без глезени, трети без колене, трети без крака, някои - с изкривени бедра, някои със силно измършавели бедра, някои с обезобразени торсове, някои с разклатени зъби, някои с прегърбени рамене, с някои наведени глави, а други - без шии.

Като ги разгледа всичките, мъдрецът Нарада каза: Какво е това чудо? Всички вие имате лотосови лица, великолепни форми и красиви дрехи. Деви ли сте? Вие упадевас ли сте? Велики Риши ли сте? Толкова красиво пеете и свирите на инструментите си! Но защо сте деформирани? Моля ви, разкажете ми."

Призовани по този начин, всички хора, нещастни по душа, отговориха.

Рагите казаха: О, мъдрецо, нашите тела са пострадали ужасно. Ще ти кажем как тези страдания могат да бъдат отхвърлени надалеч. О, мъдрецо, ние сме раги и живеем в града Веда-нагара. О, ти, нежен и смирен, моля те, чуй как бяхме деформирани по този начин. Бог Брахма има син на име Нарада, който е луд от любов към Шри Вищну, но пее грешни мелодии в грешното време. Той е велик мъдрец, който се скита по света и ходи където си поиска. Но неговото пеене на грешни песни в грешно време, с грешни ноти и без правилен ритъм, деформира крайниците на телата ни. Чувайки тези думи, Нарада се изуми. Смирен и опитвайки се да се усмихне, той заговори.

Шри Нарада каза: Как може човек да получи знание за правилното време и правилния ритъм на музиката? Моля ви, разкриите ми.

Рагите казаха: Богинята Сарасвати е най-скъпа и любима на Върховната Божествена Личност, господарят на Вайкунтха лока. Който се учи от нея, ще опознае науката за музиката.

Кришна продължавал:След като чу думите им, Нарада, който беше много мил към бедстващите, отиде на планината Субхра, за да получи милостта на богиня Сарасвати. О, кралице на Враджа, в продължение на сто небесни години Нарада извършваше аскези. Постейки от храна и вода, той медитира върху богинята Сарасвати. Пречистена от аскезите на Нарада, тази планина вече не се нарича планината Субхра. Сега тя е планината Нарада. Когато аскезите му приключиха и стигнаха до своя еситествен край, мъдрецът Нарада лично видя великолепната Сарасвати Деви - богинята на словото и изкуствата и много любима на Бог Вишну. Той веднага се изправи, поклони се, започна да я обикаля с наведена глава и да отдава своята смирен почит. Нарада, царят на мъдреците, изрече много молитви, прославящи нейната красота, добродетели и сладост.

Шри Нарада каза: Поднасям своите смирени почитания на богинята Сарасвати, чието лице е по-красиво от милиони луни, чиито блестящи глезени звънят мелодично и чиито блестящи корона, обеци, гривни и ръкавици засенчват славата на плода бимба и изгрева на слънцето. Отново и отново предлагам своите смирени почитания на красивата богиня Сарасвати, която носи огърлица от перли, великолепна като множество летящи лебеди с неспокойни крака и клюнове. Поднасям своята почит и се прекланям пред теб, прекрасна богиньо Сарасвати, която държиш в чистите си и прекрасни ръце вина и книга, която даваш благословията на безстрашието и която си дошла в този материален свят в своята духовна форма. О, Божествена, о Богиньо, облечена в бяла коприна, която се мята на грациозни вълни, докато вървиш! О, благодатна и най-благоприятна моя, моля те, дай ми знания за музиката. Направи ме най-добрия сред музикантите. Направи ме ненадминат сред музикантите!...

Върховната Божия Личност каза: Човек, който посреща изгрева на слънцето и рецитира тази прекрасна молитва, която Нарада изговори на богинята Сарасвати, молитва, която премахва вцепенението на невежеството, става велик учен в този свят. Доволна, богинята Сарасвати даде на великия светец Нарада Вината, наречена Девадата, която беше украсена с духовен звук. Богинята Сарасвати, най-скъпата любима на Бога на Вайкунтха, след това научи Нарада на различните раги и рагини, техните производни, подходящите времена и места за различните видове музика, различните ритми, петстотин и шестдесет милиона деления и безброй подразделения на гами, различните танци, различните музикални инструменти и различните видове модулация. По този начин Сарасвати, богинята на речта и възлюбената на Бог Вишну, направи Нарада ненадминат в кръга на музикантите. След това тя се върна в духовния свят на Вайкунтха.

Послеслов: След уроците си при Божествената Сарсвати, Нарада Муни се прочул в цялата Вселена с най-прекрасната си музика и възпяване. Тогава Кришна го поканил на Голока и заедно с Радхарани седнал да изслуша концерта, който бил аранжиран от Вринда Деви и Гопите специално за Божествената двойка. Нарада започнал да свири и да пее. РадхаКришна изпаднали в екстаз. Те така се втечнили, че потекли като вода и се смесили един с друг. Така се родила Божествената ВОДА, която е резултата от музиката на Нарада Муни и любовния екстаз на РадхаКришна.

Така завършва Матхура Кхандам, двадесет и първа глава от Шри Гарга Санхита, озаглавена „Историята на Шри Нарада“.

                                                                           А За вас разказва МагМо.